В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:

Историческите народни песни отразяват важни моменти от историята на българския народ, разказвайки за исторически събития и личности. Въпреки реално пресъздадените сцени, съдържанието им често пъти не се препокрива напълно с историческите факти.

Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техния бит и поминък. В тях е отразена любовта на българина към труда, който носи радост, щастие и надежда за благоденствие, стига да не е принудителен и грубо ограбван.

През определени периоди от годината делничната работа се прекратява и се преминава към празника. Така по един своеобразен начин човек се включва във вечния и тайнствен кръговрат на живота. Поредицата от празници, в които народът е въплътил надеждата си за по-добри дни, за плодородие, за семейно благополучие и щастие, образува стройна система

В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци.

Митическите народни песни съчетават езически вярвания, религиозни представи на народа и наблюдения от неговия живот. Те имат магичен характер, тяхното слово влияе върху човека, който търси в тях отговор на редица въпроси или подкрепа пред стихиите на природата.

Песните за Крали Марко са едни от най- характерните и популярни юнашки песни с историко-героична тематика. Крали Марко е историческа личност, син на сръбския деспот Вълкашин от Призрен. Бащата загива през 1371 г. в общата за българи и сърби битка при Черномен (Чирмен) край Марица

Митическите народни песни съставят най-старинния дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания.

Хайдушките народни песни възникват през XVII век с появата на хайдутството - своеобразна форма на протест срещу неправдата и насилията по време на османското владичество. Тези песни са опоетизираната история на хайдушкото движение, съхранена и възвеличена в народната памет.

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин