Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:

Възраждането е епоха на родово и национално съзряване на българския дух. Паисий Хилендарски дава първия могъщ пулс в тази насока със своята уникална творба „История славянобългарска”, появила се през 1762 г. Авторът споделя с болка и загриженост побода за написването на първия книжовен труд с възрожденски характер:

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци. Опълченците

Историческите народни песни отразяват важни моменти от историята на българския народ, разказвайки за исторически събития и личности. Въпреки реално пресъздадените сцени, съдържанието им често пъти не се препокрива напълно с историческите факти.

Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техния бит и поминък. В тях е отразена любовта на българина към труда, който носи радост, щастие и надежда за благоденствие, стига да не е принудителен и грубо ограбван.

1. Заглавието „Пиянството на един народ“ смислово насочва към: А) обезверяването на народа Б) нравствената деградация на народа В) всеобщото въодушевление от мисълта за предстоящия бунт Г) робското примирение на народа 2. Главата „Пиянството на един народ“ изпълнява ролята на: А) развръзка Б) идейно-емоционална кулминация В) експозиция и завръзка Г) сюжетна

„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали