Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература

През определени периоди от годината делничната работа се прекратява и се преминава към празника. Така по един своеобразен начин човек се включва във вечния и тайнствен кръговрат на живота. Поредицата от празници, в които народът е въплътил надеждата си за по-добри дни, за плодородие, за семейно благополучие и щастие, образува стройна система

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.

В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци.

Митическите народни песни съчетават езически вярвания, религиозни представи на народа и наблюдения от неговия живот. Те имат магичен характер, тяхното слово влияе върху човека, който търси в тях отговор на редица въпроси или подкрепа пред стихиите на природата.

Песните за Крали Марко са едни от най- характерните и популярни юнашки песни с историко-героична тематика. Крали Марко е историческа личност, син на сръбския деспот Вълкашин от Призрен. Бащата загива през 1371 г. в общата за българи и сърби битка при Черномен (Чирмен) край Марица

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Митическите народни песни съставят най-старинния дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания.

Хайдушките народни песни възникват през XVII век с появата на хайдутството - своеобразна форма на протест срещу неправдата и насилията по време на османското владичество. Тези песни са опоетизираната история на хайдушкото движение, съхранена и възвеличена в народната памет.

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък”.