Класическото определение на този вид народно умотворение е: „Пословицата представя кратък образен израз, извор на народната мъдрост, оформена в паралелна или противоположна синтактична форма".' В нея намира място вековният опит на нашите прадеди, чието подчертано критично отношение към действителността е пословично.

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин

„Пиянство на един народ“ – XVI глава от втората част на романа – е неговата идейно-емоционална кулминация. Използваните глаголни форми в първо лице единствено и множествено число разкриват гледната точка на повествователя, който говори за подготовката на бунта от позицията на очевидец: „Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата

„Неволята“ е битова приказка, която засяга темите за труда и отношенията в семейството, за придобитите чрез правилно възпитание и мъдри напътствия способности на човека. Герои в приказката са двама братя, които изпълняват заръката на баща си да отидат без него за дърва в гората и ако срещнат трудност – да извикат Неволята.

Одата „Опълченците на Шипка" е поетично претворена история за съдбата на един връх, преживяна лирично от дълбоко българската душевност на Иван Вазов. Битката на Шипка по време на Руско-турската освободителна война е реалистично пресъздадена, като поетът проследява последния, най-решителен от трите дни, в който младите българи воюват за свободата на отечеството си.

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

За древния човек естественият живот на природата представлява космическо единство, което обхваща земята, хората, небето, водните стихии и подземното царство. Тези прастари представи изграждат омагьосания, тайнствен и приказен свят на митическите народни песни – свят на свръхестествени сили, които движат човешката съдба.

Нашето Възраждане е неповторимо,самобитно,българско и се определя от епохата на робството.Основният факт,който лежи в същноста на българската литература-след 5века робство, и изведнъж избухва националния художествен гений.  Настъпва период на ускорено развитие на литературата,който идва да компенсира5вековната изостаналост

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред пай - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература -изключително жанрово, тематично и идейно богатство, неоспорими художествени достойнства, реалистичен, патриотичен

Обредните песни възникват още в дълбока древност, придружавайки съответстващите им обичаи и обреди. Наричат се още и празнични, защото се свързват с празничния календар на българина и с отбелязване на семейни тържества.