Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература - изключително жанрово, тематично и идейно богатство, неоспорими художествени

Приказките за животни са едни от най-старите. Чрез наблюденията и размислите си за заобикалящия го свят, човек постепенно достига до убеждението, че животните притежават черти и особености, които напомнят качества и прояви на хората. Така се появяват приказките за лисицата, вълка, мечката,заека,лъва,както и за домашните животни.

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.

Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството

Битовите народни приказки са били неизменен спътник в ежедневието на българина векове наред. В тях простичко, но проникновено се разкриват човешките взаимоотношения, представите за доброто и злото у човека. Народният разказвач преценява постъпките на героите, открива хубавото и лошото

(съчинение разсъждение върху III глава от повестта „немили-недраги") В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги”, Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Титлата „народен поет“ често придружава името на Вазов. Той я получава още през 1895 година, когато празнува първия си юбилей, а през 1920 г. вече и официално е обявен за такъв. В повечето случаи това название се приема като израз на почит и уважение към огромния принос на Вазов за развитието на българската литература.

В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с човешки навици, дори със свое име - Горчо.

Към едни от най-древните произведения на нашия фолклор се числят интересните и поетични песенни творби, в които се появяват най-различни митични същества - плод на примитивния мироглед и вярвания на българина. Това са митичните песни, повечето от които имат форма на лироепични поеми.

Каква е била тази сила на духа, която е запазила език, вяра и традиции български в продължение на пет века! Каква е била тази сила на духа, която е изпяла най-тъжните, но и най-величави песни в нашия фолклор - историческите! Този дух са ни завещали дедите - с него да преминаваме през синорите на времето, да вървим напред и да ни има като народ.