Митическите народни песни съставят най-старинния дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания. Реалното и измисленото взаимно се допълват в тях, както и в цялото словесно и песенно народно творчество.

През последните години на свободната българска държава набезите на османските пълчища стават все по-яростни и непреодолими. За това трагично време Паисий Хилендарски пише в своята „История славянобългарска“: „Цар Шишман се бил дълго време с турците в Търново и по клисури и укрепени места. Различни сражения и боеве имало между

Многобройни са историческите песни, които свидетелстват за издевателствата на османските нашественици над българското население, за насилието и в същото време – за достойната съпротива на народа ни. Макар и потиснат, унижен и смазан от робството, той не губи волята си за свобода, не се примирява, а се противопоставя решително на поробителя

Поемата „Хайдути” е отпечатана през 1871 г., но Ботевите съвременници разказват, че тя е създадена пет години по-рано в Одеса. Поетът дълго време не я записва, а предпочита да я пее, защото, както други негови творби, и тази се ражда от зазвучалата музика на песента първо в душата. Като творец Ботев се формира под влияние на народнопесенните традиции на българския фолклор.

Те идват до нас от дълбините на времето с дъх на романтика и красота, понесли у себе си зрънце истина за сътворението на света, за обикновените хора и историческите истини, за вярата и вярванията на народа. Човек винаги е копнеел да стигне до корените на тибетските истини, до същността на природните явления и да разгадае безкрайния свят на живата и неживата природа.

Пословиците са кратки народни умотворения, най-често съставени от едно изречение. С него се изказва обобщена мъдрост, резултат от вековния опит на нашите предци. Пословиците правят речта ни по-образна, изразителна и стегната.

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората. Българският народ е мъдър и остроумен. Гатанките отразяват свежото му чувство за хумор, неговата жизнерадост, поетическия му талант.

Юнашките народни песни са важен дял от българското народно поетично творчество. Възникнали през XIV век, те прославят смелостта на народните закрилници. Героите юнаци в народните песни са като исполини от приказките, невероятни свръхчовеци.

Българските народни песни са събрали поетичното и звуково богатство на родния език. Те възникват в историческото минало, отразили прадревни славянски представи, тракийски и гръцки езически вярвания и християнски възгледи.

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нравствени ценности и спомените за някогашния живот, бит и стремеж за свобода.