В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с човешки навици, дори със свое име - Горчо.

„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.

Сред богатото и разнообразно българско народно творчество, наред с народните песни, приказки, пословици и поговорки, заслужено място заемат народните предания и легенди. Те се отличават от другите фолклорни творби по тематика, съдържание и поетична форма.

Термините пословица и поговорка са въведени от бележития възрожденски книжовник Иван Богоров. Сред най-известните съставители на сборници с пословици и поговорки са Петко Славейков, Ст. А. Костов, Александър Балан, Михаил Арнаудов и други.

Митическите песни за отношенията между Слънцето и хората и най-вече песните за Слънчовата женитба са изградени в широк епичен план, с подробно описание на обстановката, на героите и събитията. Интересният мотив за женитбата на Слънцето със земна мома, за любовта му към нея и за деветгодишното й „говеене“

Битовите народни песни отразяват патриархалните взаимоотношения в българското  семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радост и грижи, с безброй съкровени човешки желания.

От семейно-традиционните обреди най-значителен интерес предизвикват сватбените песни, най-разнообразни и най-богати. Несъмнено гонитбата е била най-съдбоносното събитие в личния живот, с важно обществено и стопанско значение. Чрез брака в семейството влиза нов човек, нова работна ръка и същевременно продължител на рода.

Те отразяват условията за труд и взаимоотношенията в патриархалното българско семейство. Животът на поколения българи е събран в тяхната протяжна мелодия, която се лее над полето по време на жътва, преди оран или сеитба. Повечето от трудовите народни песни са изпълнени с тъга, но и с дълбоко спотаена радост.

Народните песни, свързани пряко с обредите и празничните ритуали, оформят един от най-красивите дялове в песенното ни творчество. В българския фолклор зазвучават обредните народни песни. Всяко ритуално действие има свое звучене, въздействащо емоционално на участниците в обредния празник. Така, чрез песента човекът участва в хармонията на заобикалящия го свят.

Българските битови народни приказки, създадени от народния разказвач, са близки до обичаите и нравите на хората, до техния бит и морал. Те отразяват всекидневието на българина, изпълнено с труд и грижи, с неволи и изпитания, с радости и скърби. За разлика от вълшебните приказки, битовите народни приказки не пренасят читателя в един измислен, въображаем свят, населен