Битовите народни песни отразяват отношенията в българското семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радости, грижи, с безброй съкровени човешки желания.

Юнашките народни песни имат широко разгърната композиция, епическа широта на изказа, особена напевност на стиха и красив, романтичен финал. Те винаги предизвикват у слушателя чувство на гордост за българска принадлежност към света на чутовни юнаци и герои.

През XV век се създава един много богат цикъл от народни песни, които възпяват юначеството на Крали Марко и безбройните му подвизи, проявени при освобождаването на заробени от османските завоеватели българи. Най-широко разпространени са песните с различни варианти на сюжета: „Марко освобождава три синджира роби“.

С Битовите приказки разкриват човешките добродетели и слабости на фона на реалната действителност и всекидневните взаимоотношения между хората. Неслучайно названието им идва от думата „бит“ – начин и условия на живот. За разлика от вълшебните приказки, в които има невероятни приключения, фантастични герои и ситуации, в битовите приказки

Хитър Петър е един от най-популярните и обичани герои в народните приказки и анекдоти. В тях симпатичният хитрец проявява находчивост и забавно остроумие спрямо хората от своето обкръжение. Чрез думите и действията си той умело успява да се наложи сред другите, като показва гъвкавост и неизчерпаема изобретателност на ума.

Народното ни творчество е богато на предания, предавани от уста на уста, от майка на дъщеря, от баща на син, от поколение на поколение... Както в народните песни, така и в преданията могат да се открият множество древни мотиви и герои, зад които се крият действително живели исторически личности.

Ако хвърлиш зад себе си, ще намериш пред себе си. Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става. Ако не посееш, няма да пожънеш. Бащина поука - синова сполука. Без труд почивката не е сладка.

Народните песни възникват преди хилядолетия като израз на чувства, мисли и преживявания. Българският народ - както и всички други народи - пее, когато трябва да сподели болката си или изживения щастлив миг. Ако се върнем в далечната 1861 г., ще прочетем

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”. Водеща във възрожденската лирика е темата за патриотичната интеграция на българите; “Септември” отразява кризата на чувството за национална самоличност, защото родината присъства като раздвоено понятие.