Посланието на бунтовника в завета: "силно да любят и мразят" - („На прощаване")

Стихотворението „На прощаване" представя Ботевата интерпретация на героичния завет на бунтовника, превърнат в художествено послание за битка срещу „врагът си безверни". Заветът е „урок", който гарантира унаследяване на традициите и ценностите, приемствеността между поколенията.

Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване“

Мисли и чувства на лирическия герой: Лирическият увод съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор: • синовната обич към отечеството - към майката, която го е родила „със сърце мъжко, юнашко“ и с чието мляко е закърмен; либето с „оназ тиха усмивка“, чийто поглед е пленил сърцето му; бащата и братята, които „черни чернеят“

Обичта на героя към родния свят и неговите ценности - („На прощаване")

В своята статия „Петрушан" Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата..." Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди", които въодушевяват тогава нашата емиграция.

Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване“

Христо Ботев е роден на 25 декем¬ври 1847 г. (по нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Началното си образование (1854 - 1858) получава в Карлово, където учителства баща му. След това до 1863 г. учи в калоферското училище.

Мотивът за смъртта и безсмъртието - (Христо Ботев - „На прощаване”)

В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.

Страшният и славен път на борбата - (Христо Ботев - „На прощаване")

За Христо Ботев родината е свръхценност, саможертвата, за която е синовен дълг. Поетът революционер се чувства отговорен пред своя народ, осъзнавайки, че действителността трябва да се промени. Прозрял необходимостта от свобода, Ботев е наясно, че тя е възможна само чрез само жертвата и борбата.

Духовната красота на бунтовника - (Христо Ботев - „На прощаване”)

Ботевата поезия има национална и общочовешка стойност. В нея са отразени изстраданите възгледи на поета и на българския народ за робството и свободата, за победата и смъртта. Поемата „На прощаване" е въздействаща лирическа изповед на героя-бунтовник в навечерието на първата за него решителна битка „за правда и за свобода".

Житейският избор на бунтовника - (Христо Ботев - „На прощаване")

В живота на човека особено значим е изборът му при определени обстоятелства. Този избор се оказва понякога съдбовен в жизнени ситуации, изправили човека пред въпроса кой път да поеме, към какви ценности  да се приобщи. Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев „На прощаване".

Неизречените мисли и чувства - (Христо Ботев - „На прощаване")

През 1868 г. Ботев написва поемата „На прощаване” с мисълта, че само след дни му предстои да премине с въоръжена чета в поробена България. Свободата на родината е негова трепетна мечта. Готов е да жертва живота си за нея. Лирическият герой в поемата, бунтовникът, е неговото второ АЗ и между тях не съществува разлика в мислите, вълненията и идеалите, които изповядват.

Свободата като избор и дълг - (Христо Ботев - „На прощаване")

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.