Заветът на бунтовника към идните поколения - („На прощаване")

(„силно да любят и мразят...”) Поемата „На прощаване" е лиричес¬ка изповед на бунтовника пред негова¬та майка, в която той споделя най-сък¬ровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

"Свобода и смърт юнашка" - (Христо Ботев - „На прощаване”)

Стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава. Само тя води по пътя към свободата. Ботевият лирически герой дава ново съдържание на възрожденския възглас: „Свобода или смърт”.

Свободата – избор и дълг в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Като революционер и поет Христо Ботев оставя ярка следа както в българската история, така и в българската поезия. Стиховете му, побрали в себе си идеите на цялата възрожденска епоха, разкриват личността на автора като човек, надраснал времето си, надскочил идейното развитие на съвременниците си, прозрял отвъд моментните „тук“ и „сега“. Творчеството му поставя не просто идеята, за свобода

Примерен отговор на литературен въпрос - „На прощаване“

ПРИМЕРЕН ОТГОВОР НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС Каква е ролята на лирическото въведение в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев? Конкретен повод за създаване на стихотворението „На проща­ване" е подготовката на Христо Ботев да премине в България с четата на Жельо войвода. В творбата поетът отразява мислите, представите и чувствата, породени от предстоящата борба. Спо­ред изследователите това произведение се превръща в своеоб­разно завещание

Тест по Литература за 7-ми клас /Ботев – „На прощаване”/

1. Основна тема в стихотворението „На прощаване” е: a. любовта на лирическия герой към майка и близки, роден край и роден дом б. омразата на бунтовника към тиранията в. преживяванията на лирическия герой, който се готви да се отправи към България г. готовността на бунтовника за героична саможертва

Образите на България и родното в стих. "На прощаване" /Хр.Ботев/ и в п."Немили-недраги" /Ив.Вазов/

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.

Диалогът майка – син в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Мотивът майка и син е един от най- популярните в българската литература. Той се среща в различни варианти: „прощаване с майката“, „завръщане при майката“, „майката — пристан и утеха“, „любов и признателност към майката“, „съпричастност към майчиното страдание“, „спомен за майката“ и т.н. Този мотив се съдържа още в Чинтуловите стихове — „Стара майка се прощава със сина си“

Световете на майката и сина в поемата "На прощаване"

Съдбата на лирическия герой в поемата „На прощаване” е неделима от личността на самия Ботев. Художествената и житейската правда в тази творба са тясно преплетени. Стихотворението е драматична изповед-послание на сина към майката в един от най-съдбоносните моменти от неговия живот, когато се готви да премине Дунав с въоръжена чета

Светът на родното и чуждото в поемата „На прощаване” на Христо Ботев

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.

Свобода и смърт в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата