Посланието на лирическия герой - "На прощаване" - Христо Ботев /план-тезис за ЛИС/

I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата

Отговор на литературен въпрос – „На прощаване“ от Христо Ботев?

Отговорът на литературен въпрос е текст разсъждение, в който се доказва определено твърдение, свързано е изучавано литературно произведение. Преразказът е нежелателен. Набляга се на разсъжденията и изводите по поставения въпрос, дават се и доказателства за тях от текста на творбата. Основното глаголно време е сегашно.

Свободата като избор и дълг в „На прощаване“ от Христо Ботев

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Съчинение разсъждение върху „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев

1. Понятието „съчинение“ показва, че става дума за оригинален текст – от 5. и 6. Клас познавате някои от видовете му, изучавани в училище: съчинение описание, съчинение повествование, съчинение отговор на въпрос, свързан с изучавано произведение. 2. Съчинението разсъждение е аргументативен текст, наподобяващ

Паметта за саможертвата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен”. Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще

Домът и пътят в поемата „На прощаване“ от Христо Ботев

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава

Изборът на свободата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Подвиг и безсмъртие - "На прощаване"

(съчинение разсъждение върху Ботевата творба "На прощаване") Подвигът и безсмъртието са явления от духовната биография на човечеството. Те се измерват с нравствени критерии, поради което е трудно да ги обобщим в точни определения и научни дефиниции. Безсмъртието е запазено място на личността в паметта на времето.

Победното завръщане в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.

Смъртта и заветът в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.