Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г." (анализ)

АВТОРЪТ - Личността на Христо Ботев заема важно, несравнимо по значение място в българската история. Забележителен поет и революционер, той е и удивителен пример за единството на живот и творчество. Поезията му представя образа на пламенния борец за национално освобождение,

Христо Ботев - "На прощаване”

Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали. Със своя изповеден тон стихотворението  “На прощаване” въвежда читателя в света на съкровено – интимните душевни пориви на бунтовника,

Христо Ботев – „На прощаване“. Заветът на бунтовника към идните поколения („Силно да любят и мразят... “)

Поемата „На прощаване“ е лирическа изповед на бунтовника пред неговата майка, в която той споделя най-съкровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

Христо Ботев – „На прощаване“ – Образът на бунтовника в поемата („...кат ме си, майко, родила със сърце мъжко, юнашко...“)

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Христо Ботев – „На прощаване“ – Прощаването на бунтовника с майката в навечерието на боя

„На прощаване“, заглавието на една от най-популярните Ботеви творби, фиксира може би най-преломния момент в живота на героя-бунтовник: „Аз вече пушка нарамих.“ Предлогът „на“ тук е употребен за обозначаване на време, подобно на познатата конструкция „на тръгване“

„На прощаване в 1868 г.“ – Копнежът на Ботев по предстоящата решителна битка за свобода

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж. „На прощаване в 1868 г.“ е лирическа творба със сюжет, който може да бъде проследен.

„На прощаване в 1868 г." (проблемен анализ)

„НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г." - ПРОБЛЕМЕН АНАЛИЗ Исторически момент, биографични факти и художествен текст Шейсетте години на XIX в. са белязани с нарастване на революционното напрежение у нас. Този процес е свързан с все по-активното утвърждаване на българското национално самосъзнание. Точно през това десетилетие четническото движение - важен етап от развитието на борбите ни за независимост

"На прощаване в 1868 г." - изборът на свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

"На прощаване в 1868 г." - смъртта и заветът

В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път - смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.

"На прощаване в 1868 г." - победното завръщане и паметта за саможертвата

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.