В първите две десетилетия след Освобождението българската литература активно продължава да изгражда българския национален космос с неговите основни опорни точки – образът на националното пространство, история, култура и език и пр. Най-важен обаче е въпросът за националния идеал.

Годините след Освобождението са период на безогледни партизански борби и опорочени възрожденски идеали. На повърхността на обществото излизат безскрупулни кариеристи, търгаши и приспособенци. Това са използвачи без култура и морал, без етични задръжки, за които личната облага е водеща.