Образите на България и родното в стих. "На прощаване" /Хр.Ботев/ и в п."Немили-недраги" /Ив.Вазов/

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.

„България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес" - („Немили-недраги”)

(съчинение разсъждение върху III глава от повестта „немили-недраги") В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги”, Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

„О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе!" - („Немили-недраги")

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Трансформиращ преразказ от името на Бръчков - трета глава на ,,Немили-недраги”

Върнахме се в кръчмата на Знаменосеца. Той беше приготвил обяда и чакаше редовните си посетители - хъшовете. Скоро те започнаха да прииждат и обядът започна.  На масата се зародиха разнообразни и оживени разговори.

Особености на повествованието и характеристика на образите в "Немили-недраги"

Самото заглавие на повестта - „Немили-недраги”, вече говори за социалното битие на представителите на българската революционна емиграция в Румъния пре­ди Освобождението. Героизмът и само­жертвата им заслужават да бъдат припомнени и възвеличени, особено когато сле­досвобожденското общество така бързо ги забравя и незаслужено подценява.

"Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта" - („Немили-недраги”)

(съчинение разсъждение върху X глава на вазовата повест „Немили-недраги") В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете.

Краят на един достойно изживян живот - (Иван Вазов - „Немили-недраги")

Вазовата повест „Немили-недраги" се появява скоро след Освобождението. И тя, както и поетичният цикъл „Епопея на забравените", е заслужен упрек на автора към съвременниците му и нравите на част от обществото в следосвобожденска България.

Трансформиращ преразказ от името на Македонски („Немили-недраги“ – 10 глава)

Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.

"Този нощен скитник беше Македонски" - 10 глава („Немили-недраги")

В повестта „Немили-недраги" Иван Ва­зов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българ­ските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществено – мизерията не е в състояние да унищожи достойнството, целите и мечтите на всички онези българи, които години наред

Българският хъш – мъченик и герой (Иван Вазов - „Немили-недраги”)

В първа глава от повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива образите на българските хъшове, обречени на страдания и лишения по време на своето изгнаничество в Румъния. Трогателната история, разказана от Вазов, всъщност е насочена към следосвобожденското ни общество, за да му напомни какво то дължи