Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата

Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист

„О, БЪЛГАРИО, НИКОГА НЕ СИ ТЪЙ МИЛА, КАКТО КОГА СМЕ ВЪН ОТ ТЕБЕ!" Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си. Напуснали я насила или доброволно, непримирими с робската си участ, хъшовете са осъдени да живеят в чужда страна, лишени от дом, от топлина и обич, презирани от обществото на богатите в Браила.

II глава от повестта „Немили-недраги“ представя събития, които са естествено продължение на събитията от I глава. В тях участват някои от вече познатите ни герои: •    най-напред вниманието е насочено към Странджата и към неговите действия, преди той да се пренесе в света на сънищата;

„Немили-недраги“ е повест, защото, макар в творбата да няма конкретен главен герой и единна сюжетна линия, отделните образи на героите и картините в нея създават представата за един цялостен свят, в чийто център е българският хъш. Представата за този славен герой от епохата на националноосвободителните борби се гради чрез впечатленията

V глава от повестта „Немили-недраги“ започва с уточнението, че са изминали две седмици от представлението, и пренася действието в обстановка, позната на читателя - кръчмата на Странджата. •    Битовото описание, с което започва главата, е изградено чрез детайли, които говорят за рязката промяна, настъпила в кръчмата.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Автобиографичната повест на Иван Вазов „Немили-недраги“ заема ключово място в българската литература. Тя е публикувана в списание „Наука“ през 1883 г., а на следващата година по нея Вазов създава пиесата „Хъшове“. Нейните театрални и телевизионни варианти и през XXI в. привличат най-широка публика.

„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.