II глава от повестта „Немили-недраги“ представя събития, които са естествено продължение на събитията от I глава. В тях участват някои от вече познатите ни герои: • най-напред вниманието е насочено към Странджата и към неговите действия, преди той да се пренесе в света на сънищата;
„Немили-недраги“ е повест, защото, макар в творбата да няма конкретен главен герой и единна сюжетна линия, отделните образи на героите и картините в нея създават представата за един цялостен свят, в чийто център е българският хъш. Представата за този славен герой от епохата на националноосвободителните борби се гради чрез впечатленията
V глава от повестта „Немили-недраги“ започва с уточнението, че са изминали две седмици от представлението, и пренася действието в обстановка, позната на читателя - кръчмата на Странджата. • Битовото описание, с което започва главата, е изградено чрез детайли, които говорят за рязката промяна, настъпила в кръчмата.
ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Автобиографичната повест на Иван Вазов „Немили-недраги“ заема ключово място в българската литература. Тя е публикувана в списание „Наука“ през 1883 г., а на следващата година по нея Вазов създава пиесата „Хъшове“. Нейните театрални и телевизионни варианти и през XXI в. привличат най-широка публика.
„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.
Първата глава на повестта изгражда първоначалната представа за браилските хъшове, насочва към характерното във физическия облик и духовното излъчване на Странджата и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя нови черти към образите им и очертава контурите на техния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията
Странджата е опората и душата на оцелелите от мизерията и прокудата несретници. Като дава подслон и храна на изстрадалите си сънародници, той облекчава тежкото им ежедневие, стопля ги с възможността да се срещат, да говорят за минали подвизи и да кроят планове за бъдещи битки. Сюжетен и идейно-емоционален център на трета глава от повестта е речта на стария знаменосец.
Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице. Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.
Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.
СМИСЪЛЪТ НА ЗАГЛАВИЕТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО „ХЪШ“ Изразът „немили-недраги“ води началото си от българския фолклор. Във вековете на робството така назовават онези синове на народа, които, прокудени от поробителя, се скитат по чужди земи. И Вазов, и Ботев, а също така и другият ни голям национален поет Яворов го употребяват, за да внесат определена психологическа атмосфера в своите произведения