След като е представил индивидуалните портрети на някои от героите си в I глава, във II глава Вазов използва „съня“ на хъшовете, за да им направи групов портрет, да синтезира смисъла на техния емигрантски живот в контекста на настоящето и в перспективите на бъдещето. Образите на хъшовете са въведени с три синекдохи:

В тази част от произведението си Вазов продължава да гради колективния портрет на българските хъшове. В „снимката“ на особената група, сред многото лица, отчетливо се откроява фигурата на Странджата: най-възрастният, най-много преживелият и най-мъдрият сред емигрантите, обрисувани в повествованието. Неговата реч е смисловият и емоционалният център на III глава от „Немили-недраги“.

Причините за оставането на Бръчков до смъртния одър на Странджата Най-младият хъш остава, защото гладът и студът не са проблем за „една млада луда глава“. Остава и за да даде нравствена подкрепа на умиращия хъш, да му склопи очите на чужда земя. Присъствието на Бръчков до Странджата в този момент дава възможност, писателят отново да съпостави две поколения революционни дейци и да внуши идеята

ПЕЙЗАЖЪТ В НАЧАЛОТО НА ЕПИЗОДА Три ярки метафори създават усещане за величествената красота на природата: – дебелият пласт лед, облякъл като в медна броня реката; – Дунавът като естествен, създаден от памтивека мост; – водата под леда, приличаща на една душа, покрита с хладнокръвно лице. Заедно с това се оформя чувство за гробовност и пустинност. Малките дървени колиби по турския бряг

Повестта „Немили-недраги“ (1883) е публикувана за първи път в сп. „Наука“. По-късно е включена в сборника „Повести и разкази“ (1891). Вазов създава творбата си на 33-годишна възраст – възраст на равносметка. Преживял е бурните революционни години, Руско-турската война, Освобождението на България. Свидетел е на героичните подвизи на хиляди знайни и незнайни борци, отдали живота си на родината.

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи,