Иван Вазов е първият български творец, който превръща природата в самостоятелен обект на художествено изображение. За него родното пространство, наред с езика, историята и героите на България, е онази ценност, която го кара да се гордее и придава смисъл на живота и творчеството му. Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

1. Кой е определящият характерен белег за наличието на сложно изречение в даден текст? а) съдържа две сказуеми с поясняващи второстепенни части към тях; б) съдържа две или повече сказуеми; в) съдържа едно просто кратко и едно просто разширено изречение.

Сложното съставно изречение съдържа едно самостойно и едно или повече подчинени изречения. Връзката между простите изречения е подчинителна. Подчиненото определително изречение пояснява съществително име или местоимение от главното, самостойното просто изречение.

Подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпросите какво, що, кого. Свързва се с главното най-често с подчинителните допълнителни съюзи че и да, с въпросителни местоимения и въпросителни наречия, с въпросителни частици.

Човек сам избира как да прекара живота си: дали да живее пълноценно, оставяйки следа зад себе си, или да предпочете спокойствието, леността и безгрижието, без да си поставя високи цели. Чорбаджи Нено и жена му - Неновица, герои от повестта на Любен Каравелов „Маминото детенце", избират втория начин на живот.

Възрожденският дух на Любен Каравелов предопределя критичното му отношение към епохата, хората и техните нрави. Повестта „Маминото детенце" третира актуални проблеми, свързани с възпитанието на детето и факторите, които влияят върху него. Обект на изображение, но и на изобличение е домът на Нено и Неновица.

В повестта си „Маминото детенце” Любен Каравелов представя облика на една част от българското чорбаджийство преди Освобождението. Поставяйки като основен проблем възпитанието на чорбаджийския син Николчо, авторът показва порочните методи на въздействие върху него от страна на родителите му.

Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените послания на автора осъждат редица отрицателни черти на човека - алчност, скъперничество, сребролюбие, егоизъм, леност, умствена тъпота, господарско самочувствие и пр.

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение

Прочетете текста и решете задачи 1 – 5. Времето захладня. Вятърът спря и от дърветата вече не капеха листа. Из въздуха запрехвърчаха малки снежинки. Те танцуваха по сивото небе, а после бавно падаха на замръзналата и студена земя. Беше доста самотно.