В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.