Легендата за Ром насочва вниманието към далечното минало („може би преди хиляди години“), към началото на времената, когато се е подреждал светът. Мястото на събитието също не е уточнено, но пространството е разделено. Високите планини горе се обитават от боговете, а долу, в ниското, живеят „щастливи и безгрижни хора“.

Не е възможно Валери Петров да бъде сбъркан с друг български поет, защото при никого не може да бъде открито свойственото само на неговия поетичен изказ съчетание на развихрено въображение с мъдра истина, на осъзната печал с игрива ирония.

Главната героиня в разказа на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното човешко битие. Самото й име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена, като се има предвид умалителната форма Мими.