Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета.

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи. Сблъсъкът между собстените и чужди оценки се осъществява в поезията му най-често в диалогична форма – лирическият човек е разкрит в ситуация на спор с реален (дама, работник) или абстрактен (завод, история, живот) събеседник-опонент.

На слънцето запалената мутра  гори над необлегните жита,  вървиме и пред нас е синьо утро  и веселата радост на пръстта.

Сборникът „Диви разкази” от Николай Хайтов изобразява един първичен по истинността си и красив родопски свят, населен със силни герои. Включеният в него разказ „Дервишово семе” поставя сериозни човешки проблеми, произтичащи от сблъсъка на традиционните родови ценности и чувствата на самосъзнаващата се личност.

Страшна смърт ли беше то за всички ни,  кой в мъглите мечът им пречупи?  Аз видях вратите с креп окичени  и в нивята - в кърви двата трупа. 

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър­сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър­шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз­дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят. Стиховете на Лилиев рисуват при­родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел.

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

1.    СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО За разлика от повечето къси разкази, в които става дума за някаква необикновена случка, про-меняща съществуващия ред, „Дърво без корен“ въвежда читателя в една типична за 60-те години на миналия век ситуация – възрастен мъж, прекарал целия си живот на село, е останал вдовец и за да не живее сам, синът му го взема

1. Посочете ВЯРНОТО твърдение. Основната тема в поезията на Вапцаров е: А) страданието и състраданието