Сборникът „Диви разкази” от Николай Хайтов изобразява един първичен по истинността си и красив родопски свят, населен със силни герои. Включеният в него разказ „Дервишово семе” поставя сериозни човешки проблеми, произтичащи от сблъсъка на традиционните родови ценности и чувствата на самосъзнаващата се личност.

1.    СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО За разлика от повечето къси разкази, в които става дума за някаква необикновена случка, про-меняща съществуващия ред, „Дърво без корен“ въвежда читателя в една типична за 60-те години на миналия век ситуация – възрастен мъж, прекарал целия си живот на село, е останал вдовец и за да не живее сам, синът му го взема

Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест.

Преди да се появи Петко войвода в Родопите, там е действувал прославеният Ангел войвода, наричан още "Ангелчето". Тоз страшен хайдутин пада, както вече знаем, от куршума на собствения му другар на 8 ноември 1860 година в подножието на планината Курудаг - с бъклица в едната си ръка и с ятаган в другата. Замаян от неочакваната си победа, предводителят на турската потеря кърагаларинът Осман ага побързал да отреже главата на войводата

Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със стар бубайка и баба, ала на баба дясната ú ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши, и дядо впря очите си в мен да ме жени. Мене не попита. За такива работи тогава не питаха, дето се женеха, ами старите си ги правеха сами. Чух ги веднъж само как си проговориха с баба:

На ония години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса - нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът - ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена - викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми - в ония мъжки времена.

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 година в родопското село Яворово, Пловдивско.От малък познава различни страни на живота бил е камериер ,келнер ,общ работник в кариера ,чирак на почти дузина различни майстори.Успява да завърши гимназия като частен ученик в Асеновград , а по късно се записва в Лесотехническия факултет на Софийския университет ,където като че ли най-после намира своето призвание.

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яврово, Пловдивско. От малък опознава различни страни на живота – бил е камериер, келнер, общ работник в кариера, чирак в различни занаяти. През 1938 г. успява да завърши гимназия като частен ученик в Асеновград, а по-късно се записва в Лесотехническия факултет на Софийския университет,

През 82-годишния си живот авторът на “Диви разкази” и “Капитан Петко войвода” защитаваше българското. Признаваха му го и свои, и чужди. 8 години в затвора, световна слава, политически борби - това са само част от събитията, белязали живота на Николай Хайтов.

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели,автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яворово, Пловдивска област в бедно семейство.