Сънно тракат     релсите във мрака.     От умора     ставите болят.     Някой би въздъхнал:     „Не очаквам…“     Не! Очаквам!     Чака ме светът.

1.    Кое е истинското име на автора на стихотворението „Тихият пролетен дъжд"? а)  Николай Попиванов б)  Николай Лилиев в)  Николай Райнов                                            г)  Николай Кънчев

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Основната тема на стихотворението „Писмо“ е същата, която разработва пролетарската поезия от 20-те години насетне – светът е устроен зле, затова старият свят трябва да бъде разрушен и на негово място да се построи нов – по-добър и по-справедлив. Свят, в който хората ще живеят щастливо.

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

Работиме много,     работим от сутрин до здрач.     Но хлеба е малко.     Но хлеба не стига, деца.         И ваште лица         са сгърчени вече от плач.             И ваште очи             са сухи и неми —             такива големи,             мъчително тъжни очи…                 И в тех е стаен                 ужас свиреп:                     Хлеб!

Тя искаше да влезе с първа смяна,     ала моторът изруга         сърдито     „Не може тъй,         аз тук съм отговорен,     без марка где?         Виж, портиера питай!“     Но тя бе някак страшно упорита     и не попита портиера. —                 Влезе.

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Светът на митическите песни е тайнствен и загадъчен. В него витаят свръхестествени същества: самодиви, русалки, змейове, лами. Тези песни съдържат много мъдрост и несравнима красота. Оставят незабравима следа в личното творчество на писатели, композитори, художници.

Ние спориме         двама със дама                 на тема:  "Човекът във новото време".

Моя майко и моя кръщелнице,  полудяла и огнена пролет,  дето весело биеш в кепенците  и лудуваш над влажните клони!