Отвънка беше шум     и светеха реклами.     В афиша     пишеше:     „Една човешка драма.“     Отвънка беше шум     и конника на Крум     се потеше     от стискане     в дланта ми.

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето,

1. Кое НЕ е вярно за творческата история на „История“? A) Намира се в „Кафявата тетрадка“ от архива на поета, съдържаща текстове от 1939 – 1940 г. Б) Стихотворението „История“ е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“. B) Редакции на някои строфи са запазени в „Карирания бележник“ на Вапцаров. Г) В последния – „Синия бележник „Байер“

1. Какъв е културният контекст, в който е създадена творбата „История“? A) Появява се през 20-те години на 20. век и се свързва със стремежа към експериментаторство в литературата. Б) Появява се в началото на 30-те години на 20. век, когато възторгът от машините е водеща тема в литературата. B) Появява се в средата на 20. век и противопоставя на урбанизацията връщането към

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

1. Кое НЕ е вярно за края на стихотворението? A) Съдържа посланието историята да промени своя език. Б) Съдържа идеята за осъзнатата необходимост от безкрайна борба. B) Съдържа картина на живота, по-хубав от пролетен ден. Г) Съдържа идеята за приемственост между поколенията. Каква е позицията на лирическия говорител в „История“? A) Той е третоличен, обективно представящ

Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне.

Преди да се появи Петко войвода в Родопите, там е действувал прославеният Ангел войвода, наричан още "Ангелчето". Тоз страшен хайдутин пада, както вече знаем, от куршума на собствения му другар на 8 ноември 1860 година в подножието на планината Курудаг - с бъклица в едната си ръка и с ятаган в другата. Замаян от неочакваната си победа, предводителят на турската потеря кърагаларинът Осман ага побързал да отреже главата на войводата

Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със стар бубайка и баба, ала на баба дясната ú ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши, и дядо впря очите си в мен да ме жени. Мене не попита. За такива работи тогава не питаха, дето се женеха, ами старите си ги правеха сами. Чух ги веднъж само как си проговориха с баба: