Човекът и неговите ценности в творчеството на Никола Вапцаров

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи. Сблъсъкът между собстените и чужди оценки се осъществява в поезията му най-често в диалогична форма – лирическият човек е разкрит в ситуация на спор с реален (дама, работник) или абстрактен (завод, история, живот) събеседник-опонент.

Любовта, възпята от Христо Ботев и Никола Вапцаров

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

Борбата е безмилостно жестока… - Никола Вапцаров

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

Тест №20 по литература - Никола Вапцаров

1. Посочете ВЯРНОТО твърдение. Основната тема в поезията на Вапцаров е: А) страданието и състраданието

Огняроинтелигентска - Никола Вапцаров

Сънно тракат     релсите във мрака.     От умора     ставите болят.     Някой би въздъхнал:     „Не очаквам…“     Не! Очаквам!     Чака ме светът.

Анализ на „Писмо“ от Никола Вапцаров

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Основната тема на стихотворението „Писмо“ е същата, която разработва пролетарската поезия от 20-те години насетне – светът е устроен зле, затова старият свят трябва да бъде разрушен и на негово място да се построи нов – по-добър и по-справедлив. Свят, в който хората ще живеят щастливо.

Песен на другаря - Никола Вапцаров

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

Не бойте се деца - Никола Вапцаров

Работиме много,     работим от сутрин до здрач.     Но хлеба е малко.     Но хлеба не стига, деца.         И ваште лица         са сгърчени вече от плач.             И ваште очи             са сухи и неми —             такива големи,             мъчително тъжни очи…                 И в тех е стаен                 ужас свиреп:                     Хлеб!

Пролет в завода - Никола Вапцаров

Тя искаше да влезе с първа смяна,     ала моторът изруга         сърдито     „Не може тъй,         аз тук съм отговорен,     без марка где?         Виж, портиера питай!“     Но тя бе някак страшно упорита     и не попита портиера. —                 Влезе.

Песен на жената - Никола Вапцаров

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.