“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си,

Димитър Талев е един самобитен представител в българската литература, а романите му са истински бестселър в българската историческа проза. След прекрасната трилогия за великия Самуил Д. Талев създава четирилогия, обхващаща по-новата история на страната ни.

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в този род произведения е народния бит, а успоредно с това той поставя много психологични и етични проблеми от живота на хората

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само

„Гъсарката на кладенеца“ е вълшебна приказка, която съдържа много нравствени и житейски поуки. Основният проблем в нея, свързан с откриването на истинските неща в живота, е пречупен през темата „млади и стари“, „бащи и деца“, чиито взаимоотношения са поставени на изпитание. И докато приказката „Котаракът в чизми“ утвърждава ума и занаята като условия за успех и щастие в живота, то „Гъсарката на кладенеца“ вижда в труда и в семейната хармония благоденствието на човека.

Главната героиня в трагедията „Антигона” е художествено въплъщение на тази характерна особеност за драматургията на Софокъл. Дъщерята на Едип е преди всичко човек със свой нравствен облик. Затова и следва неписаните Божии правила, тоест повелите на човешкото са висш нравствен закон за изява на личностните й качества.

Със своята нравоучителна повест "Маминото детенце" Любен Каравелов се нарежда сред най-изявените възпитатели па българския народ. В духа на възрожденската традиция авторът се стреми да убеди читателя в достоверността на сюжета, като внушава идеята, че нравствени зарази като себичността, сребролюбието, консуматорството и свързаните с тях безотговорност, пиянство,

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (“Антигона”, “Еглетиерови”, Буденброкови”, “Форсайтови” и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (“Медея”), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта “Гераците”, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика.