Митът – Начин за съществуване в света на древния човек. Образи и символи

Ако се докоснем до духовния свят на древните обитатели на планетата Земя, ще разберем, че са ги вълнували безброй въпроси. В техните представи светът е хаотичен, безначален и безкраен. Свят, в който властват тайнствени сили, определящи живота на всеки един от тях.

Кои пороци и нравствени недостатъци са разобличени чрез образа на Николчо

Повестта “Мамино детенце” е една от най-известните творби на Любен Каравелов. В нея авторът майсторски изгражда образа на един чорбаджийски син и показва как той пада от върха на чорбаджийското могъщество до дъното на живота. Николчо е единственото дете на чорбаджи Нено и Неновица. Той израства с чувството, че всичко му е позволено, че всички негови проблеми са предварително решени.

Особености на повествованието и характеристика на образите в "Немили-недраги"

Самото заглавие на повестта - „Немили-недраги”, вече говори за социалното битие на представителите на българската революционна емиграция в Румъния пре­ди Освобождението. Героизмът и само­жертвата им заслужават да бъдат припомнени и възвеличени, особено когато сле­досвобожденското общество така бързо ги забравя и незаслужено подценява.

Антигона и Исмена - два контрастни женски образа

"Антигона" е трагедия, която поразява със сложността на съграждащите я проблеми и с двусмислието на човешките ситуации. Още с пролога си тя открива две човешки позиции. Двете сестри, еднакво скърбящи за смъртта на братята си, последните им родственици, по различен начин реагират на заповедта на Креон единият от тях да бъде оставен непогребан.

Електра и Клитемнестра - двата възможни образи на жената /есе/

Еврипид, авторът на древногръцката трагедия “Електра”, за разлика от своите предщественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност. Той се опира не на митологичната подредба на света, а на вътрешния свят на човека и се доближава до неговия обикновен живот. Ето защо при Еврипид голямо значение имат характерите на героите. В неговата драма “Електра” можем да видим сблъсака между личностите на двете главни героини - Електра и Клитемнестра. Макар и майка и дъщеря, двете жени отразяват два напълно различни типа индивидуалност.

Софокъл (496-406 г. пр.Хр.) – Автор на образцови трагедии

Софокъл е роден в Колон край Атина в семейството на занаятчия, производител на оръжие. Вероятно през 480 г. пр.Хр. е водач на хора на момчетата, изпълнил пеан в чест на победата срещу персите при остров Саламин, в която участва Есхил. Първото му излизане на театрално състезание е през 468 г. пр.Хр., завършило с победа над Есхил.

Алеко Константинов — „Бай Ганьо“. Образът на Бай Ганьо — концентрация на духа на времето.

Творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо“ разкрива появата на един нов герой в ново битие, където ценностните параметри на съществуването са „нарушени“, профанирани са високите предосвобожденски идеали и цели. Това е време, когато високите нравствени стремления се сблъскват с най-низките и недостойни, прагматични измерения на човешката същност, когато „националните добродетели

Обикновеното и необикновеното в образа на баба Илийца

В разказа си “Една българка” Иван Вазов изгражда един изключително сполучлив като творческо дело образ. Неговата главна героиня,  баба Илийца, е така създадена, че ни се струва невъзможно да говори и действа не по начина, както става това в творбата. Неслучайно за едни от читателите на разказа заглавието му означава, че баба Илийца е една обикновена жена, една от многото българки от епохата на Април-ското въстание, а за друг – една селянка, различна от другите, една необикновена, изключителна българка.

Христо Ботев – „На прощаване“ – Образът на бунтовника в поемата („...кат ме си, майко, родила със сърце мъжко, юнашко...“)

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Митологията – художествен първообраз на героичното в старогръцкия епос

Героят в старогръцката митология е вътрешен двигател на действието, докато в старогръцкия епос героите съществуват в името на художественото цяло. Те са елемент от единството на действието. В старогръцката митология действащите лица са богове, герои и обикновени простосмъртни хора.