Ако се докоснем до духовния свят на древните обитатели на планетата Земя, ще разберем, че са ги вълнували безброй въпроси. В техните представи светът е хаотичен, безначален и безкраен. Свят, в който властват тайнствени сили, определящи живота на всеки един от тях.
Самото заглавие на повестта - „Немили-недраги”, вече говори за социалното битие на представителите на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението. Героизмът и саможертвата им заслужават да бъдат припомнени и възвеличени, особено когато следосвобожденското общество така бързо ги забравя и незаслужено подценява.
Еврипид, авторът на древногръцката трагедия “Електра”, за разлика от своите предщественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност. Той се опира не на митологичната подредба на света, а на вътрешния свят на човека и се доближава до неговия обикновен живот. Ето защо при Еврипид голямо значение имат характерите на героите. В неговата драма “Електра” можем да видим сблъсака между личностите на двете главни героини - Електра и Клитемнестра. Макар и майка и дъщеря, двете жени отразяват два напълно различни типа индивидуалност.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти. Aхил е син на цар Пелей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.
Поемата Илиада , разказва за събития от далечното минало на Микенската епоха , когато ахейците непрекъснато извършвали военни набези по малоазийското крайбрежие в близост до богатата и укрепена Троя. Разкопките на Шлиман доказват , че такъв град е съществувал на входа на Дарданелите на малоазийския бряг и стените му са били широки от 6 до 10 метра.
ДРАМАТИЧНОТО И ТРАГИЧНОТО В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР Храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на воините; (ахейци и троянци) в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Колкото повече са жертвите, толкова повече са почестите и уважението към героя.
Много шедьоври в световната литература са сътворени в далечни от родината предели. Носталгично настроени, писателите претворяват и красивото, и вечното, дошло от миналото, съхранено от фолклора. Йордан Йовков, по време на седемгодишния си престой в Румъния, създава сборника „Старопланински легенди".
Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените послания на автора осъждат редица отрицателни черти на човека - алчност, скъперничество, сребролюбие, егоизъм, леност, умствена тъпота, господарско самочувствие и пр.
Творците през епохата на Романтизма използват универсални художествени образи с митологичен и библейски произход, чрез които изразяват сложни психологически състояния и представят ключовата опозиция между идеала и действителността.
Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.