Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално
"Пътешествията на Гъливер" Образът на света, създаден от романа Образът на света, описан в „Пътешествията на Гъливер“, е съчетание от реални и невероятни елементи. Представен е обаче като напълно действителен. Свидетелство за това е документалният характер на текста, който прилича на корабен дневник (същото прави и Робинзон Крузо).
Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на бълг. националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители
През 40-те години на XIX 6. учените откриват Учителното евангелие. Приема се, че е създадено през 893 - 894 г., а негов автор е Константин Преславски – книжовник от Преслав. Константин Преславски е поет, преводач, проповедник, епископ, ученик на Кирил и Методий, участвал във Великоморавската мисия
Алеко изповядва, че най-щастливият момент в живота му бил, когато му хрумнала идеята да напише «Бай Ганьо». Всъщност, преди да му хрумне тази идея, преди да дойде до съзнанието му, тя е назрявала постепенно у него. По какъв начин, при какви условия и поводи възниква и се определя даденият образ и изобщо идеята на цялото произведение?
Образът на света в поемата е определено енциклопедичен, многоизмерен и динамичен. В осма песен преобладават баталните сцени и ироничните коментари, основани често на сравнения с антични, библейски и ренесансови текстове, както и на актуални за момента вестникарски съобщения.
Образът на света, създаден от романа „Евгений Онегин“ В началото на трета глава Авторът съвсем директно казва какво възнамерява да изобрази и от какво иска да се различава: Не с каещото се злодейство читателя ще поразя, а просто ще изобразя
В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството, както и фактът, че винаги е бил сериозно препятствие за враговете на българската земя, го превръщат в легенда.
Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание.
Старогръцката литература изобилства от различни трактовки на древните митове. Така срещаме няколко варианта на произведения, изградени върху един и същи мит. Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии върху легендата за Орест и сестра му Електра. В основата на произведенията стои разказа за семейството на Агамемнон. Легендарният владетел, участвал в десетте години на Троянската война загива от ръката на невярната си съпруга.