Образът на Хитър Петър

Особено място сред битовите народни приказки заемат фолклорните творби, проследяващи интересни случки от битовото ежедневие на Хитър Петър. Това са разкази, бликащи от остроумие, в които народното въображение рисува герой, готово да намери изход и от най-трудните житейски ситуации.

Образът на света, създаден от Дон Кихот

Основната техника, с която Сервантес постига своеобразието на отразения в своя роман свят, е пародията. Казано накратко, Сервантес използва стремежа на тогавашния испански читател да се забавлява, като му предлага чрез изпитани, познати нему схеми една на пръв поглед антирицарска книга.

Образът на света, създаден от Дон Кихот

Основната техника, с която Сервантес постига своеобразието на отразения в своя роман свят, е пародията. Казано накратко, Сервантес използва стремежа на тогавашния испански читател да се забавлява, като му предлага чрез изпитани, познати нему схеми една на пръв поглед антирицарска книга.

Образът на майката в поезията на Христо Ботев

В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата, а поставя и въпроса за ролята на интимното в живота на бореца за свобода.Чрез образът на майката, Ботев умело съчетава интимното и националното.В съзвучие с възрожденската традиция поетът отъждествява майката с родината.

Образът на Гергана в “Изворът на белоногата"

Българското достойнство остава завинаги “вградено” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков.

Образът на везира в поемата "Изворът на белоногата"

"Изворът на Белоногата" най-хубавата поема на българската възрожденска литература. Персонажите, композицията и художествените средства са заимствани от българския фолклор и народни мотиви. Сюжетната основа също е позната любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитавана с цената на саможертвата.

Образът на Гаврош от „Клетниците” на Виктор Юго

Големият френски писател Виктор Юго създава романа си „Клетниците” през 1862 г. Защитник на слабите и онеправданите, борец, срещу несправедливостта, авторът отразява сблъсъка на доброто и злото, красивото и грозното. Гениалният писател съумява с неповторимия си талант да достигне до сърцата на

Образът на античния герой (24 песен)

Пред прага на Зевс има две големи делви - едната пълна с добри, а другата с лоши дарове.Чрез тях Гръмовержеца определя съдбата на човека, които "ту добре, ту пък зле си прекарва живота". Делвите стоят отвън, на прага, те са на границата между живота и смъртта, видимото и невидимото, доброто и злото. Въпросът е, че човек не може да бръкне в тях, за да избере сам даровете си. Може единствено да подбуди Бога да изпрати добрите дарове на човек. Да се спечели благоразположението на боговете е най-добрият път към благополучието на хората. Ахил изповядва : "Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат".

Образът на Ахил в І песен на "Илиада"

В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида.

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.