Образът на Ахил в І песен на "Илиада"

В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида.

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.

Образът на любимата през влюбените очи на юношата (Елин Пелин – “Ангелинка”)

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

Образът на хайдутина - Хайдушки народни песни

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин

Образът на България в творчеството на Иван Вазов

В стихотворението “Новонагласената гусла” от първата си сбирка “Пряпорец и гусла” Вазов отхвърля камерните настроения и интимни трепети от най-ранните си творби, обявявайки ги за робска поезия (“да опустеят песни лъжливи”) и дава ритуална клетва, че ще бъде верен на новия си дълг: да твори “песни свободни”, в които да разкрива страданието и величието на своето Отечество. Това патриотично вричане е позиция, която отстоява неизменно до края на творческия си път

Образът за България и българското в поезията на Вазов

Родината, народът-България, това е фокусът който събира всички линии на вазовата лирика,вечният извор на неговото вдъхновение,основната му тема,основният му образ.Цялото богатсво на своя личен свят Вазов разтваря в големия свят на родината.Още в самото начало на своя поетичен път той изрича в тържествения ритъм на клетва: “На теб, Българийо свещенна, покланям песни си сега!”

Образът на човека в творчеството на Йордан Йовков

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази. То е разкрито в два плана – като красота от естетически и от нравствен тип. Независимо дали се проявява като пластическа (материална) или като духовна даденост, тя е умиротворяваща сила, способна да помири Йовковия човек със себе си и със света. Нейни носители са два типа герои – обаятелни грешници и Христови праведници.

Образът на човека в романа „Пътешествията на Гъливер“

Когато пишел „Писма на сукнаря“, Суифт вече работел и над „Пътешествията на Гъливер“. Тласък за написването на книгата дал безпримерният успех на „Робинзон Крузо“. Суифт бил раздразнен от сполуката на своя колега, а и от популярността на модната тогава авантюрно-приключенска и пътешественическа литература. Той възприел романа на Дефо като измишльотини и решил да го пародира.

Образът на дома в „Преди да се родя“ от Ивайло Петров и в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.

Образът на света, създаден от старозаветния разказ

Образът на света, създаден от старозаветния разказ Както във всеки мит образът на света, изграден от библейските истории за грехопадението, за първото престъпление, както и за Мойсей, има символичен характер. Затова най-добре е да разясним символичния смисъл на някои от