Христо Смирненски е дълбоко хуманен, романтично нежен и младежки възторжен поет. Герои на лиричните му творби са не само бедните, болните и самотните хора, но и търсещите и борбените личности. Смирненски се учи от Лилиев и Дебелянов. Те определят поетическия му вкус. От тях поетът възприема интимната нежност на стиха и стремежа да открива свободата на човешкия дух. Творбите му носят духа на времето и на младостта, драматизма и красотата на мечтите. Силно въздействащи
Поетичният цикъл „Зимни вечери", считан с основание от литературната критика за поема, е въздействаща лирична творба, наситена с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и върху съпричастността на твореца, тази поетична импресия изразява онова, което преживява и съпреживява самият той. Съдбата на лирическите персонажи в нея е пряко зависима от последиците, от социалното устройство и от живота в големия град. Той носи в себе си