1. Към кой литературен жанр принадлежи „Дядо Горио“? А) Лирическа поема Б) Роман В) Драма Г) Епопея 2. Към кой цикъл произведения принадлежи романът „Дядо Горио“? А) „Човешка комедия“ Б) „Божествена комедия“ В) „Френски романи“ Г) „Световна литература“ 3. Къде основно се развива действието на романа? А) В провинциално френско селце Б) В пансиона на мадам Воке в Париж В) В двореца на крал Луи XVIII Г) В луксозно имение извън Париж 4. Какъв е образът на дядо Горио? А) Алчен и егоистичен
Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името _дом „Воке“_, приема без разлика мъже и жени, младежи и старци, ала нравите на това почтено заведение
Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 година в град Тур. Учи във Вандомския колеж и в лицея на Тур. След реставрацията на Бурбоните (1814) семейството се премества в Париж. Там Балзак следва право в Сорбоната и след завършването си работи в адвокатски и нотариални кантори. Прави много неуспешни опити за литературен дебют, докато накрая постига успех с романа „Шуани“ (1829). След Юлската революция от 1830 г. започва да работи върху големия си замисъл „Човешка комедия“, за която съставя
Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен, се срещат и в други романи от поредицата, което показва, че те са възприети от автора като човешки типове, в най-голяма степен характеризиращи същината на епохата. В едно писмо от 18.Х.1834 г. Балзак пише: Но има нещо
Оноре дьо Балзак (1799 - 1850) е един от най-значимите представители на френския социален реализъм и сред най-влиятелните европейски писатели от XIX в. Той израства в семейството на държавен чиновник. Фамилията пътува и следва назначенията на бащата из цяла Франция. Едно от тях е в Тур, неголям град, но с привилегията няколко пъти през вековете да бъде столица на френските крале. Там се ражда Балзак и расте до осмата си година, след което е пратен в престижен интернат. За съжаление, ученето не му
Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г. В следващите преиздания на романа корекциите продължават и това е нещо, присъщо за Балзаковия маниер на писане. В записките на Балзак идеята за творбата е скицирана така:
Балзак е една от най-внушителните фигури не само във френската, но и в цялата европейска литература от XIX век. Мощният му гений сякаш е в съответствие с характерната му фигура на потомствен селянин – малко под среден ръст, късоврат, широкоплещест, сякаш не живо същество, а отломък от скала, издялан набързо от неумел ваятел. Такъв ни го представя в многобройните си малки пластики бележитият френски скулптор Огюст Роден, който не го е познавал приживе, но с вдъхновение е търсил истинския му образ
Известни са илюстрациите към най-мащабното приживе на Балзак издание на „Човешка комедия“, осъществено от Фюрн между 1842 – 1848 г. Те са дело на бележитите художници и илюстратори Домие, Гаварни, Моние и Бертал. Портретът на дядо Горио е излязъл изпод перото на Оноре Домие. На него виждаме прегърбената фигура на старец, облечен в износен фрак и панталони, седнал на прост дървен стол и скръстил ръце. Ала най-удивителното в тази рисунка е изразът на лицето: черепът е сякаш на
Френският писател Оноре дьо Балзак е сред малцината световни творци, който не започва с блестяща кариера, а години наред търпи неуспехи. Но Балзак не се отчайва. Благодарение на своя неизтощим творчески дух той стига до идеята да създаде грандиозен цикъл, наречен „Човешка комедия“, в който да обедини всички свои белетристични творби, по-голямата част от които са романи. Така Оноре дьо Балзак се нарежда до Флобер, Мопасан, Стендал и братя Гонкур, които пресъздават в произведенията си
Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието същност на това общество, което налага своя морал като мярка на поведение. Естествена и целенасочено търсена е връзката с времето, в което се развиват събитията в повествованието. Без тази връзка авторът не би постигнал конкретното въздействие на художествената си идея. Отбелязани са историческите процеси