Одата „Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи на големите цели на своя народ.

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му.

Одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов изразява дълбоката почит на поета към саможертвата на загиналите за свободата на България. Като художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените”, тя е поетична възхвала на техния безпримерен подвиг. Вазов се прекланя пред саможертвата на героичните защитници на историческия връх Шипка, борещи се за свободата на България.

Вазовият поетически цикъл „Епопея на забравените” възкресява образите на останалите в забрава герои от националното ни Възраждане. „Високото” българско време в този цикъл съществува между два върха – върха на бесилото (първата ода – „Левски”) и връх Шипка – „дванадесетата висота” на българската слава (последната ода „Опълченците на Шипка”). Лирическото встъпление на

Вазов обезсмъртява героизма на защитниците на Шипченския проход, чийто подвиг до голяма степен предопределя успешния ход на Освободителната за България Руско-турска война от 1878 г. Тази творба е дванадесета и последна поред в цикъла„Епопея на забравените", която единствена завършва не с поражение, а с победа - реална и морална - над вековния враг.

„Опълченците на Шипка" е една от най-възторжените оди на Иван Вазов от цикъла „Епопея на забравените", създадена в отговор на неоснователните твърдения от наши и чужди хулители, че народът ни е получил даром свободата си. Поетичната творба разгръща доказателствените доводи на автора в защита на българското национално достойнство.

1. В одата „Опълченците на Шипка” лирическият говорител се противопоставя на: а. чуждите клеветници б. на хората, които отричат родния език в. на всички, които отричат героизма на нашия народ г. на българските творци, които не прославят народните подвизи

При анализа на всяка литературна творба един от основните акценти пада върху богатството на нейния език и изразните възможности на автора. По-често обаче се осмисля логиката и значимостта на поставения проблем и самата структура на творбата. Най-добрата възможност да се изтъкне

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

В общочовешки план подвигът е начин за себереализация чрез жертвата, в национален - способ за гарантиране на ценността на индивида чрез целостта на общността/етноса/. Българското възраждане издига като висш идеал свободата на отечеството. Радикални или либерални, мерките за реализация на това предначертание трябва да доведат до безусловното му тържество.