„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

1. „Опълченците на Шипка" е:             A) разказ Б) ода B) народна песен       Г) приказка 2. Посочете две доказателства, че в творбата „Опълченците на Шипка" героите защитават върха с цената на живота си.      2 т.

1. Авторът на „Опълченците на Шипка“ е:         A)  Иван Вазов           Б) Добри Чинтулов       B) Христо Ботев       Г) Любен Каравелов 2. Посочете две доказателства, че в творбата „Опълченците на Шипка“ се възхвалява подвигът на опълченците.    2 т.

Историята познава върхове и падения, побе­ди и поражения. Победите разкриват величието на националния дух, а пораженията - устойчи­востта на националния характер. Този, който умее да разчита знаците на народната съдба, стига до мъдростта и познанието, че бъдещето е заложено в миналото и че истинският патри­от получава чрез уроците по история примери за национална гордост

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци. Опълченците

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

„Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци.

Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са възторжено прославени и поместени във вечността.

ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;