Тестови задачи. Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Литература – 7 клас (Вариант 4)

1. Какво е основното историческо значение на битката при Шипка? А) Първа голяма победа на България в Освобождението Б) Решаващ момент за изхода на Руско-турската война В) Символ на края на османската власт Г) Победа на турските сили 2. Каква е основната цел на Вазов в „Опълченците на Шипка“? А) Да възпее героизма на българите Б) Да критикува управлението на България Б) Да критикува управлението на България В) Да опише красотата на Балкана Г) Да покаже трагизма на войната 3. Коя е основната идея

Храбростта и подвигът в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения. Преходът между емоционалното встъпление и същинската част на поетическия текст е осъществен посредством едно

Срамът и славата в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни личности като Паисий, Раковски, Левски, в заключителната дванадесета ода „Опълченците на Шипка" поетът възхвалява онези юначни българи, които с последни, нечовешки усилия защитават прохода и с величието на своя подвиг изтриват позора на вековното робство. Още заглавието на одата откроява мястото на славните

Българският връх - "Опълченците на Шипка"

В общочовешки план подвигът е начин за себереализация чрез жертвата, в национален - способ за гарантиране на ценността на индивида чрез целостта на общността/етноса/. Българското възраждане издига като висш идеал свободата на отечеството. Радикални или либерални, мерките за реализация на това предначертание трябва да доведат до безусловното му тържество. Затова смъртта в името на идеала се толерира като най-висша индивидуална и общностна човешка добродетел. Утвърждаването на

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Възхвала на самоотвержения устрем. (съчинение разсъждение)

Творчеството на Иван Вазов и днес – в началото на новото хилядолетие, е един от крепителите на националното ни достойнство и самочувствие. Бляскавото поетическо слово на Патриарха на българската литература въвежда и съхранява в народната памет онези трагични и величави събития от миналото, които „гордо“ разтуптяват „нашите гърди“. Одата „Опълченците на Шипка“, създадена на шести ноември 1883 г. като отклик на инициативата за построяване на паметник на загиналите воини, е вдъхновен

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Легендата за подвига на един народ, сътворена на онзи „див, чутовен връх“.

Битката за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война е паметно събитие в нашата история, когато рамо до рамо с руските воини българските опълченци се бият храбро и жертвоготовно, за да дадат своя принос за освобождението на поробеното си отечество. С одата си „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов нанася съкрушителен удар на клеветниците на националното ни достойнство, които твърдят, че свободата ни е дадена даром. Народният поет умело доказва смелостта и

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Битката на духовната срещу физическата сила.

Като финална ода и художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените“ от Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ е най-силната поетична възхвала на безпримерния подвиг на Българското опълчение. Поетът се прекланя пред саможертвата на героичните защитници на историческия връх Шипка, които се ръководят от единственото си желание – да извоюват свобода за поробената си родина и да се докажат като достойни нейни синове. Затова те се отдават напълно – духовно и физически, на

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно помръква споменът за героичното минало на народа ни. Новото време, в което политическите борби са водени главно от материални интереси, като че ли вече няма нужда от високите

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка”. Шипка – безумие или героизъм

Епически разгърнатата картина на битката (втората смислова цялост на одата „Опълченците на Шипка”) е защита на поетическата теза, заявена в лирическото встъпление на творбата, че българският народ има право да бъде свободен. Право на съществуване има всеки народ, който с достойнство приема своето минало и от позициите на историческия опит намира основания за своето национално самочувствие. Корените на българската национална гордост откриваме в един „див, чутовен връх” – Шипка. Жертвеният

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. История и легенда в одата.

Одата „Опълченците на Шипка“, включена в цикъла „Епопея на забравените“, Иван Вазов пише през 1883 г. След Освобождението възрожденските идеали и ценности са забравени, а дългът към отечеството е заменен със зачитане единствено на личния интерес. Забравени са борците за свобода и техният подвиг. Най-болезнено в душите на честните българи отеква обвинението на свои и чужди, че сме получили свободата си даром. Като духовен водач на нацията, Вазов поема отговорната мисия да „измие“ срама от