Важно понятие в естетиката на Романтизма е гротеската. В романа „Парижката Света Богородица" на Виктор Юго гротескното е в съчетаването на уродлива външност и душевно благородство в един художествен образ.

1. Кое твърдение НЕ се отнася до неутралната лексика? A) Част е от лексикалното богатство на българския език. Б) Използва се само в опреде-лени речеви ситуации. B) Не изразява оценка и отношение към предмета на общуване. Г) Включва думи от различни части на речта. 2. В кой ред откривате експресивна дума, образувана с помощта на наставка?

Вълшебните приказки въвеждат своите слушатели и читатели в света на красивото и невероятното, в който времето е неопределено. То съответства на всеки миг от раз-казването на приказката. Действието се развива обикновено в битовата среда на семейството. Героите на приказката са определени като членове на малкия домашен семеен кръг - майка, баща, синове, дъщери. С разгръщането на сюжета действието напуска битовата среда на семейството и дома, насочва се към нови земи и светове.

ТЕСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 8 клас ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДУМАТА В ТЕКСТА. ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В кой ред отношението между думите е отношение между родово и видово понятие (зад. 1 - 3)? 1. А) география - икономика  Б) история - учебник В) наука - география Г) синоними – антоними

ТЕСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 8 клас ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДУМАТА В ТЕКСТА. ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В кой ред отношението между думите е отношение между родово и видово понятие (зад. 1 - 3)? 1. А) география - икономика  Б) история - учебник В) наука - география Г) синоними – антоними

ТЕСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 8 клас ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДУМАТА В ТЕКСТА. ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ 1. Изразите „като ударен от гръм“ и „почервеня като домат“ са: А) описателни названия с преносен характер; Б) устойчиви сравнения; В) фразеологизми; Г) фразеологизирани конструкции.

Родови и видови понятия Отношение на включване между две думи възниква, когато значението на едната е по-широко и включва в себе си значението на втората. Думите с по-широко значение, в което се включват значенията на други думи, се наричат родови понятия.

Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка

При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит

Личното местоимение за 3 л., ед. ч. от мъжки род ТОЙ се пише с Й. Кратките винителни и дателни форми на личните местоимения се изговарят слято с глаголите, но се пишат отделно от тях: казах му, повиках ги, срещнах я, съобщих ѝ. Кратката дателна форма за 3 л., ед. ч. от женски род