Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.
1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство
1. Основният проблем в главите от „Автобиография“, посветени на училището, е връзката на изучаваното в него с живота. Посочи най-смешните разминавания между това, което се учи в училище, и истинските нужди на човека в нормалния живот. За да отговориш на този въпрос, поразсъждавай над сравнението между учебниците по география и пътеводителите и железопътните разписания, с което започва главата.
1. Защо заглавието на четвърта глава е „Бъчва със знания“? В четвърта глава се разказва за събитията, свързани с обучението на най-малкия член на семейството, затова темата й е „знание“. Бъчвата е съд за съхранение, но според стара гръцка легенда един от най-мъдрите мъже – философът Диоген, живеел в бъчва. Освен че в главата се говори за придобиване на знания, самата тя дава на читателя знание
1. Като обърнеш внимание на начина, по който са изобразени времето и пространството в тази глава на повестта, определи дали текстът е по-близък до приказка или до литературен разказ. Кои пейзажни елементи се свързват с образите на лисицата и на малкия принц? С какви изразни средства авторът на повестта е предал събитията в тази глава? Кой задава въпросите
1. Образите в цялото стихотворение са контрастно противопоставени. Защо според теб поетът е избрал този начин да говори за съдбата на бедните деца? Как с подредбата на думите в изреченията е постигнато внушението за това противопоставяне? Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде
1. Защо лирическият герой се обръща към гората? Обръщението към човек или неодушевен събеседник е често използван начин за писане на лирическите стихотворения. Така се придава по-голяма непосредственост и интимност на внушението. Най-добре разбираме разликата, ако представим образа на гората чрез „обективно“ описание – „гората е...“
1. Какво научава читателят от текста на първа и трета глава на романа? В двете части повтаря ли се една и съща информация? В първата част преобладава разказът, а във втората диалогът. Какво постига авторът с това? Като част от разширеното въведение към романа двете глави ни запознават с основните герои, с тяхната кратка биография и с общото
1. Своята земя винаги е сравнявана с чуждите и в съревнованието с тях тя доказва предимството си. Как стихотворението внушава превъзходството на българската земя? Противопоставянето свое – чуждо е базово за човешкото преживяване на света. Без да се утвърди в съревнованието с чуждото, своето не може да се почувства като обект на гордост и преклонение.
Образите на стихотворението създават тясна връзка между представите за бедност и смърт в света, лишен от изкуство, от една страна, а от друга – богатството и животът в света, озарен от изкуството. Обясни защо е възможно значенията, които творбата иска да внуши, да бъдат изразени с думите „бедност“ и „богатство“, които са свързани основно с материалните