Чрез повестта „Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието. Той показва как идеята за свободата извисява човешкия дух. Времето формира големите личности на предосвобожденската епоха- носители на освободителния идеал.

ТЕСТ - 2 ЛИТЕРАТУРА – 6 клас, Отечество любезно, как хубаво си ти! 1. „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е: – 1 т. а) мит, б) приказка, в) легенда, г) стихотворение 2. Посочете две доказателства, че в художествения текст се преплитат възхищението и огорчението. – 2 т.

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”. Водеща във възрожденската лирика е темата за патриотичната интеграция на българите; “Септември” отразява кризата на чувството за национална самоличност, защото родината присъства като раздвоено понятие.

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия.

Иван Вазов е първият български творец, който превръща природата в самостоятелен обект на художествено изображение. За него родното пространство, наред с езика, историята и героите на България, е онази ценност, която го кара да се гордее и придава смисъл на живота и творчеството му. Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

1. Своята земя винаги е сравнявана с чуждите и в съревнованието с тях тя доказва предимството си. Как стихотворението внушава превъзходството на българската земя? Противопоставянето свое – чуждо е базово за човешкото преживяване на света. Без да се утвърди в съревнованието с чуждото, своето не може да се почувства като обект на гордост и преклонение.

Иван Вазов посвещава поетическото си творчество на родината и на народа. В произведенията си поетът изразява огромната си любов към отечеството и преклонението пред красотата на неговата природа,

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там планини гиганти,