„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете

Ролята, която изиграва одата „Паисий“ при формиране на българското национално самосъзнание, е двояка. От една страна, голяма е заслугата на Вазов за възкресяване името на светогорския монах. Паисиевата „История славянобългарска“, известна сред народа като „Царственика“, е била популярна, за което говорят повечето от петдесетте съхранени преписа. Името на автора

„История славянобългарска“ неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем, но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплъщава идеята на своя създател да възкреси чрез нея духа на българския народ, неговото самочувствие и достойнство. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монах

Творческото присъствие на първия български възрожденски автор Паисий Хилендарски е категорично заявено с новата, непозната за времето си активна, гражданска позиция. Монахът от Хилендар написва „История славянобългарска“ - творба със светско и гражданско съдържание, а не с познатите религиозни послания на средновековното българско четиво. Появата на тази първа възрожденска книга е художествено следствие от общите духовни процеси на епохата

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка - заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края

ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА - Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история.

„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през XVIII век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече духовно и политическо съзряване на българския народ. В тази малка книга се преплитат големите идеи на буржоазната епоха за еманципация на личността и на нацията, най-насъщните потребности на

Паисий Хилендарски (1722 - 1773) е един от първите будители и просветители на българския народ.           Данните за живота му са твърде оскъдни. Предполага се, че е роден в Банско. Няма сведения за това къде и кога се е учил.

Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения.

Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. Кое е родното му място не е известно. По въпроса се водят спорове и се разпространяват различни легенди. Най-популярно е мнението, че е роден в Банско, но за това няма доказателства. Малко се знае и за живота му преди постъпването в манастир.