Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

-    Гевреци, гевреци! - извика старият геврекчия, както викаше всяка сутрин по Чочовата улица. Чочо Пипонкьов изскочи навън, като държеше ръцете си отзад,. И приближи до кошницата на геврекчията. -    Ще купиш ли, Чочо? -    Нямам пари, чичо!...

...Милено... Милено... къде се дяна?- завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. Тук съм де - обади се ясен женски глас от малката градинка зад воденицата. -Тук съм, тук. Хайде, прибери се, стана късно! - викна малко наставно старецът. Е, нека полея... Жегата е прегорила всичко! - обади се Милена. Гласът на клопатарчето мерно

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

Съдбата на Елин-Пелиновите герои е особено драматична, те дълбоко изстрадват истините за собственото си битие. Притежават обаче и жизнена човешка природа, която им позволява да устоят в изпитанията. Навсякъде авторът следва своите персонажи с добродушие, разбиране, човечност, а много често със снизходителна и всеопрощаваща усмивка.

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов,