Физическите и нравствените добродетели на българката в поемата “Ралица” от Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в този род произведения е народния бит, а успоредно с това той поставя много психологични и етични проблеми от живота на хората

Традиция и новаторство в творчеството на Пенчо Славейков

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писател-европеец и сам се определя като “непоправим восточен човек”

Родно и универсално в творчеството на Пенчо Славейков

В българската култура името на Пенчо Славейков се свързва не само със смяната на литературните поколения през 90-те години на миналия век, но и с процеса на отваряне на българската култура и литература към света и приобщаването им към европейските духовни ценности.Чрез делото на целия кръг "Мисъл"

Облагородяващата сила на изкуството / Пенчо Славейков - „Луд гидия”

Една от творбите на Пенчо Славейков, създадена по мотиви от народната песен „Стояне, море Стояне”, е стихотворението „Луд гидия”. Идеята за облагородяващата сила на изкуството е водеща в творбата. Талантът е особен дар за душата. Когато твори, човекът е вдъхновен, устремен към неподозирано красиви светове.

Силата на любовта в „Неразделни“ от Пенчо Славейков (съчинение разсъждение)

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поемата „Неразделни" е възпята силата на вечната и непреходна любов.

"Во стаичката пръска аромат..." на Пенчо Славейков

"Во стаичката пръска аромат..." на Пенчо Славейков Лирическата миниатюра на Пенчо Славейков носи в себе си скрита идея - идеята за любовта. Авторът използва предлога “во”, за да озвучи началото чрез гласната “о” и да хармонизира стиха (изграден в петстъпен ямб). Умалителното “стаичка” внася радост, веселост, като провокира читателските асоциации

Ни лъх не дъхва над полени… - Пенчо Славейков

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

Самотен гроб в самотен кът… - Пенчо Славейков

Самотен гроб в самотен кът,     пустиня около немее —     аз зная тоз самотен кът     и тоя гроб самотен де е.

Во стаичката пръска аромат… - Пенчо Славейков

Во стаичката пръска аромат     оставена от тебе китка цвете,     тоз аромат душата ми в мечти     при теб унася, свидно мое дете.

Тест №15 по литература - Пенчо Славейков

Прочетете следния откъс от Пенчо-Славейковата поема „Ралица” и отговорете на въпросите след него. Из „Ралица”  Като оназ вечерница в небето