Петко Славейков – „Изворът на Белоногата“ (Анализ)

Поемата „Изворът на Белоногата“ е публикувана за пръв път не в книга, а в периодичния печат. През 1873 г. творбата е отпечатана на страниците на списание „Читалище“, чийто редактор по това време е самият Славейков.

Канарче - Петко Р. Славейков

Млъкни, канарче, у кафез,     не пей ми песен сладкоречна,     напомня ми тъжовно днес     станалото в страна далечна!

Гори - Петко Р. Славейков

От планинските рътища водица     снежлива ниско като че пълзи,     облива бледовръхлата тревица,     каквот’ горещи кървави сълзи     гърдите на злочеста удовица,

Изворът на Белоногата - Петко Славейков

Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.

Майка - Петко Р. Славейков

Мила ми е мойта майка,         макар стара била,     макар да е сиромашка,         тя ме е родила.     И да бъде ощ по-бедна,         долня — прост бял камък,

Не пей ми се - Петко Славейков

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

Петко Р. Славейков (1827/8 - 1895) – Енциклопедистът  на Възраждането

Петко Рачев Славейков е роден през 1827 или 1828 година във Велико Търново. Баща му е казанджия. Учи в Търново, в Трявна, в Свищов при Емануил Васкидович и в Елена при Никола Михайловски. Учителства в много градове на България. От 1864 до 1873 година живее в Цариград, където е

Петко Славейков и неговата поема „Изворът на Белоногата“

Една от личностите, които в най-голяма степен въплъщават представата за възрожденец, е Петко Славейков. Роден в Търново през 1827 г., учил в килийно училище, самообразовал се, той учителства повече от 20 години, в които се изгражда като личност с разностранни интереси.

„Изворът на Белоногата“ и идеите на Петко Славейков за българското и неговата съдба

Европейският романтизъм се разгръща в края на XVIII и началото на XIX век. Сред водещите естетически идеи на това литературно направление е идеята за противопоставяне на принципите на буржоазния свят и на рационализма в изкуството, характерен за епохата на Просвещението.