Лирическият Аз - участник в "спора" между човек и време (Н.Вапцаров - "Песен за човека")

Вапцаровата лирика е съкровена пое­тична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но ви­наги е споделена с поета и с неговия пое­тичен АЗ. Той присъства активно във всеки диспут за човека и човешкото в него. Ин­тимната изповед преминава в диалог.

Песента - изповед и възхвала на човека (Н.Й.Вапцаров - "Песен за човека")

Стихотворението „Песен за човека" прос­лавя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му в него, но в същото време тя е и откровение, и изповед за вярата му в бъдещето:

Диалогът - художествено средство на поетичния спор - "Песен за човека"

Вапцаровата поезия е един широко отво­рен диалог със света на човека и човешкото в него. Откриването на хуманното зърно във вътрешния свят на лирическия герой е първопричината за поява на диалогичност при изява на поетичното действие.

„Една пътека води към зората - пътеката на мрака” - („Песен за човека”)

„Човекът във новото време” трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправдае човека, „стъпил в погрешност на гнило", и да открие кой е виновен - човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя

Изпитанията пред човешката нравственост - („Песен за човека”)

Времето, в което живее и твори Никола Вапцаров, предлага не малко примери на антихуманност и социална несправедливост. Това е периодът между двете световни войни. Социалните условия поста¬вят на изпитание личността, която постепенно започва да възприема действителността като затвор, в който

Житейската позиция на лирическия герой ("Песен за човека" - Н.Й.Вапцаров)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието

Животът, смъртта и бъдещето - "Песен за човека"

Тази малка поема, както обикновено я наричат литерату­роведите, е лирико-драматичен разказ за това, как една човешка траге­дия прераства в нравствена победа. В идейно-емоционалния център на твор­бата се вплитат проблемите на живота, смъртта и бъдещето, морални­те стойности и социалната

Човекът на новото време - "Песен за човека"

Вапцаровата поезия оста­ва трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка „Моторни песни” (1940) преобладават твор­бите, посветени изцяло на човешката лич­ност. Между тях се откроява „Песен за чо­века”, една от най-популярните творби на Вапцаров.

“Песен за човека” – поема за вярата в доброто у човека (Интерпретативно съчинение)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

"Песен за човека" - урок по хуманизъм

Вапцаровото виждане за човека и света съдържа твърдата увереност, че бъдещето принадлежи на духовно извисените и достойни личности, които ще изградят един справедлив и хуманен свят. Вечната мечта за такъв съвършен свят изпълва всеки стих от творчеството на пламенния поет, след което „Песен за човека”