„Овчар си гора питаше“ и „Даваш ли, даваш, балканджи Йово“ – исторически народни песни

В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:

„Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" - Исторически народни песни

Историческите народни песни отразяват важни моменти от историята на българския народ, разказвайки за исторически събития и личности. Въпреки реално пресъздадените сцени, съдържанието им често пъти не се препокрива напълно с историческите факти.

„Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ , „Яно, море, Яно!“ – Трудови народни песни

Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техния бит и поминък. В тях е отразена любовта на българина към труда, който носи радост, щастие и надежда за благоденствие, стига да не е принудителен и грубо ограбван.

„Често чести Момчил добър юнак“ – Юнашки народни песни

В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци.

„Троица братя града градяха“ – Митически народни песни

Митическите народни песни съчетават езически вярвания, религиозни представи на народа и наблюдения от неговия живот. Те имат магичен характер, тяхното слово влияе върху човека, който търси в тях отговор на редица въпроси или подкрепа пред стихиите на природата.

„Бил се Марко с турци еничери“ – Юнашки народни песни

Песните за Крали Марко са едни от най- характерните и популярни юнашки песни с историко-героична тематика. Крали Марко е историческа личност, син на сръбския деспот Вълкашин от Призрен. Бащата загива през 1371 г. в общата за българи и сърби битка при Черномен (Чирмен) край Марица

„Славки си рожба не трае“ – Митически народни песни

Митическите народни песни съставят най-старинния дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания.

„Прочул се Стоян хайдутин“ – Хайдушки народни песни

Хайдушките народни песни възникват през XVII век с появата на хайдутството - своеобразна форма на протест срещу неправдата и насилията по време на османското владичество. Тези песни са опоетизираната история на хайдушкото движение, съхранена и възвеличена в народната памет.

Образът на хайдутина - Хайдушки народни песни

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин

Българска народна поезия – Юнашки песни

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нравствени ценности и спомените за някогашния живот, бит и стремеж за свобода.