Със своята проблематика, с реализма и с безспорния си дух на жизнелюбие битовите народни приказки са достъпни за читатели и за слушатели. За разлика от вълшебните, в тях няма фантастични елементи, предмети или герои.

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г., редактори Иван Богоров и

Орел и рак и щука,     не зная по каква сполука,     такваз им работа дошла     да теглят наедно кола.     И ето те са впрягат,     напъват са, напрягат,     ей тъй, че ще са пукнат чак,     а пустите кола не мръдват пак.

Преди да се появи Петко войвода в Родопите, там е действувал прославеният Ангел войвода, наричан още "Ангелчето". Тоз страшен хайдутин пада, както вече знаем, от куршума на собствения му другар на 8 ноември 1860 година в подножието на планината Курудаг - с бъклица в едната си ръка и с ятаган в другата. Замаян от неочакваната си победа, предводителят на турската потеря кърагаларинът Осман ага побързал да отреже главата на войводата

И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.

Лица     __Змей Горянин__     __Дядо Славе__     __Баба Славовица__     __Цена__, тяхна дъщеря     __Любен__, най-голям син     __Стоил__, втори син     __Стамен__, най-малък син

Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…