Стихотворението е написано под формата на писмо до най-близък приятел: „ Но ний деляхме сламения одър/ и тебе чувствам нужда да разкажа...". През 1934 г. един съученик на Вапцаров от морското училище му изпраща отчаяно писмо. Вместо обикновен отговор се ражда това стихотворение, след години сериозно
1. Типичен за поезията на Никола Вапцаров похват в стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли...“) е: A) недоизказаността Б) многословността B) диалогичността Г) метафоричността 2. За стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли...“) НЕ е характерен: A) пътят на човека от отчаянието до вярата Б) мотивът за бленуваната среща с майката B) контрастът между картините на миналото
КАКВО Е МОТИВАЦИОННО ПИСМО? Както вече знаем, постъпването на работа или на обучение зависи от това дали кандидатът отговаря на определени изисквания – образование, опит, знания и умения. Те обаче не са достатъчни. Успешното изпълнение на задълженията и отговорностите, които един служител или обучаем има, в много голяма степен зависи и от неговите лични качества
1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Основната тема на стихотворението „Писмо“ е същата, която разработва пролетарската поезия от 20-те години насетне – светът е устроен зле, затова старият свят трябва да бъде разрушен и на негово място да се построи нов – по-добър и по-справедлив. Свят, в който хората ще живеят щастливо.
Макар че писмото се използва като средство за общуване още от дълбока древност, в наши дни традиционното писмо, написано на хартия, все по-често отстъпва на електронното писмо (e-mail). Електронната кореспонденция можем да разделим на лична (неформална) и официална (формална).
Деловите писма са важна част от публичния живот на съвременното общество. Към тях се прибягва, когато трябва да се решават въпроси от политически, обществен или икономически характер. За разлика от личните писма, в които общуването може да бъде и по-непосредствено, а използваните изразни средства да са
Ти помниш ли морето и машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста? Ти помниш ли поне един моряк, нехвърлил жаден взор далече,