ТЕСТ. Иван Вазов – „Под игото“, главата „Пиянство на един народ“ 

1. Как може да се определи жанрът на главата „Пиянство на един народ“? A) художествено повествование, което представя конкретни случки Б) политически коментар на ситуацията преди април 1876 г. B) есеистичен, философски коментар за духовното израстване на народа Г) полемика на писателя е отрицателите на българското

„Под игото“, „Пиянство на един народ“ – (Анализ)

„Пиянство на един народ“ – XVI глава от втората част на романа – е неговата идейно-емоционална кулминация. Използваните глаголни форми в първо лице единствено и множествено число разкриват гледната точка на повествователя, който говори за подготовката на бунта от позицията на очевидец: „Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата

Легендата за подвига на един народ, сътворена на онзи "див, чутовен връх"

Одата „Опълченците на Шипка" е поетично претворена история за съдбата на един връх, преживяна лирично от дълбоко българската душевност на Иван Вазов. Битката на Шипка по време на Руско-турската освободителна война е реалистично пресъздадена, като поетът проследява последния, най-решителен от трите дни, в който младите българи воюват за свободата на отечеството си.

Песента за народния закрилник - "Хайдути"

Поемата „Хайдути” е отпечатана през 1871 г., но Ботевите съвременници разказват, че тя е създадена пет години по-рано в Одеса. Поетът дълго време не я записва, а предпочита да я пее, защото, както други негови творби, и тази се ражда от зазвучалата музика на песента първо в душата. Като творец Ботев се формира под влияние на народнопесенните традиции на българския фолклор.

"Радини вълнения" - народът и историята - "Под игото"

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.

Мотивът за единството между вяра и разум в стих "Моята молитва"

Стихотворението “Моята молитва” е едно пародийно произведение на Христо Ботев, в което той се опитва да вземе външно формата на християнската молитва, за да вложи в нея напълно различно идейно съдържание.Като цяло, творбата е изградена от антитези, в които Ботев съпоставя лъжливия християнски бог

Любен Каравелов – един от най-изявените дейци на Българското възраждане

Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно – в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция. В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет.

„История славянобългарска” — книга за родовата памет на българския народ

Възраждането е епоха на родово и национално съзряване на българския дух. Паисий Хилендарски дава първия могъщ пулс в тази насока със своята уникална творба „История славянобългарска”, появила се през 1762 г. Авторът споделя с болка и загриженост побода за написването на първия книжовен труд с възрожденски характер:

„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

Павел Вежинов - "В един есенен ден по шосето"

Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би затова чаршафите му бяха така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп. — Няма смисъл — каза той уморено. — няма никакъв смисъл в цялата тая история…