В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

В композиционно отношение повестта „Гераците” на Елин Пелин се състои от десет прозаични фрагмента, оформящи сюжетната последователност на авторовия разказ за живота на едно селско семейство. Последният единадесети повествователен фрагмент играе ролята на епилог.

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, представяй¬ки една човешка любов като толкова силна, непреодолима и трагична именно поради драматизма, който й придава нейният контрапункт - войната.

Обичайното определение за Елин Пелин като писател-художник на българското село не бива да ни кара да забравим факта, че той е и негов син, роден и отраснал от дете в непосредствена близост до природата. Досегът с нея отрано стимулира творческото му дарование, изостря

Повестта „Крадецът на праскови“, както всяка повест, иска да съсредоточи вниманието на читателя към някакъв значим човешки проблем, произтичащ от необходимостта героите да се справят в някаква сложна ситуация, правейки различни морални избори. Въпреки че произведението разказва за едно от най-трудните и сложни времена в българската история – Първата световна война

Ценностите – истински стойностните неща в живота на личността и колектива. Те са духовните и нравствени опори в историята на един народ и в съществуването на отделния индивид. Традиционните български ценности са утвърдени по блестящ художествен начин във фолклора.

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (“Антигона”, “Еглетиерови”, Буденброкови”, “Форсайтови” и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (“Медея”), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта “Гераците”, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика.