Трудният и нерадостен живот на хъшовете в „Немили-недраги“ от Иван Вазов – (Първа и втора глава на повестта)

В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.

Трагичният сблъсък на патриархалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Трагичният сблъсък на патриахалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Психологическата драма на българската патриархална душевност в повестта "Гераците"

В композиционно отношение повестта „Гераците” на Елин Пелин се състои от десет прозаични фрагмента, оформящи сюжетната последователност на авторовия разказ за живота на едно селско семейство. Последният единадесети повествователен фрагмент играе ролята на епилог.

Тежкият и нерадостен живот на хъшовете според I глава на повестта “Немили - недраги” (съчинение разсъждение)

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.

Любовта и войната или хуманистичното послание на повестта „Крадецът на праскови"

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, представяй¬ки една човешка любов като толкова силна, непреодолима и трагична именно поради драматизма, който й придава нейният контрапункт - войната.

Чорбаджиите и ценностите на българина в повестта „Маминото детенце”

Ценностите – истински стойностните неща в живота на личността и колектива. Те са духовните и нравствени опори в историята на един народ и в съществуването на отделния индивид. Традиционните български ценности са утвърдени по блестящ художествен начин във фолклора.

Нравствените метаморфози на рода според повестта “Гераците”

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (“Антигона”, “Еглетиерови”, Буденброкови”, “Форсайтови” и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (“Медея”), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта “Гераците”, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика.

Човешкият дух в изпитание - X глава от повестта „Немили- недраги“

X глава има особено място в контекста на цялата повест. Тя е единствената глава, в която сам на сцената на действието остава Македонски, спечелил доверието на другарите си и решен на всичко, за да доведе до успешен край своята трудна мисия - да предаде на Левски посланието на хъшовете.

Животът на хъшовете според II глава на повестта “Немили - недраги”(съчинение разсъждение)

В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема на Вазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове в Румъния. Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родината България, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.