Петко Рачев Славейков е първият многостранно изявен представител на българската възрожденска литература, който със своя самороден талант, горещо родолюбив и енциклопедични интереси допринася извънредно много за нейното утвърждаване и развитие. Той откликва успешно и адекватно на повелите на своето време не само с дейността си на учител, книжовник и борец за църковна

Повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов интерпретира една от водещите теми в българската литература в края на 19 век – темата за националноосвободителните борби. В света на творбата „нашто недавно” е драматично и сложно; оценката за него не може да бъде еднозначна. Представа за трагичната раздвоеност на времето дава разказът за последните дни и за смъртта на Странджата (V част).

Битката за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война е паметно събитие в нашата история, когато рамо до рамо с руските воини българските опълченци се бият храбро и жертвоготовно, за да дадат своя принос за освобождението на поробеното си отечество. С одата си „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов нанася съкрушителен удар на клеветниците на националното

Първата глава на повестта изгражда първоначалната представа за браилските хъшове, насочва към характерното във физическия облик и духовното излъчване на Странджата и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя нови черти към образите им и очертава контурите на техния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало

ПЕЙЗАЖЪТ В НАЧАЛОТО НА ЕПИЗОДА Три ярки метафори създават усещане за величествената красота на природата: – дебелият пласт лед, облякъл като в медна броня реката; – Дунавът като естествен, създаден от памтивека мост; – водата под леда, приличаща на една душа, покрита с хладнокръвно лице. Заедно с това се оформя чувство за гробовност и пустинност. Малките дървени колиби по турския бряг

Одата „Опълченците на Шипка" е поетично претворена история за съдбата на един връх, преживяна лирично от дълбоко българската душевност на Иван Вазов. Битката на Шипка по време на Руско-турската освободителна война е реалистично пресъздадена, като поетът проследява последния, най-решителен от трите дни, в който младите българи воюват за свободата на отечеството си.

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

Като жанр в старобългарската литература, житието има за свой художествен обект живота на праведния християнин, канонизиран от църквата за светец заради своя достоен живот и деяния, с което придобива „вечен живот“ и прослава. Сред най-популярните творби в тази литература са Пространните жития на св. св. Кирил и Методий, наричани още Панонски легенди, поради предположението, че са